Фалос идва от гръцки: φαλλóς (phallos или phallus), което в превод означава еректирал мъжки полов член. Обикновено фалос като термин се използва за да се покаже че пенисът е обожествен под някяква форма. Например индийците обожествявали фалосът на бог Шива, защото от там произлиза "семето на живота". Естествено, има и много други примери за обожествяване на пенисa.

Културната антропология (етнология) въвежда понятието итифаличен култ, за да представи ритуалната почит към фалоса, символ на плодовитост, виталност. Подобен аспект притежават много култури - Древна Гърция, Древен Рим, Индия.

Психоанализата (текстовете на Зигмунд Фройд, Жак Лакан) представя под фалос един свръх-символ.

Културен модел, при който в центъра на обществото се поставя доктрина на поведение диктувана от мъжките норми (патриархат), се окачествява като фолоцентризъм.

Знаете ли, че сред побитите камъни край Варна, много от които приличат на фалоси, съществува един 8 метров, който отключва зачеване. 8-метровата колона е най-високата в гората от каменни стълбове, подредени в кръг. Българките не казват дали Камъкът на плодородието действа. Но рускините са много благодарни. Ирина от Санкт Петербург дошла да разгледа туристическата забележителност през 2005 г. Тя била омъжена от години, но нямала деца. Двамата със съпруга си прегърнали камъка и тя заченала тутакси. После се върнала с 4-годишната си дъщеря и подарила картичка за спомен на музея с благодарност.

Друга рускиня попитала уредника: "Къде е онази колона, която помага да имаш деца? Една приятелка от Москва е идвала тук миналото лято и с едно прегръщане на камъка е решила проблема си със зачеването."

Уж дело на природните стихии, камъните изненадват с точни и подредени символи. Един от тях е във формата на сърце. Друг пропуска сноп слънчеви лъчи и прожектира сърце върху пясъка.

Забелязала го преди 3 години находчива туристка. Като вдигнала апарата да снима, видяла слънчевия знак. Той може да бъде наблюдаван само от май до август в часовете между 12 и 16.

Туристката станала кръстница на формата и я нарекла Камъка на божествената любов. Така от само себе си се оформя цикълът на живота - сърце - камък на любовта - колона на плодородието. Той естествено завършва с групата "Семейството".

Мнозина влюбени правят тук малък ритуал за преданост. В началото на каменната гора има паднала колона с процеп. Това е Камъкът на верността.

Според скандинавска легенда, ако откриеш морски камък с дупка и погледнеш през него като през далекоглед към тила на любимия, той ще ти е верен вечно.

Слънцето хвърля лъчи и през леко изтърканата от употреба дупка между две каменни колони. Хората вярват, че който се провре през тесния процеп, няма големи грехове. С промъкването не получават опрощение. Но мнозина бързали да се похвалят пред екскурзовода и групата, че са минали теста, било то със скъсан ръкав или крачол. Малцина са се заклещвали и се налагало да бъдат избутвани.

Стилиян Марков вярва в необикновената енергия на мястото. Всъщност с него вървим по дъно на море.

От всички най-невероятни теории и хипотези за произхода на камъните той приема тази, че тук са били водите на Людетско море и между каменните колони са живеели праисторически морски твари. Доказва го ситният кварцов пясък. А също и малките мидички и морски охлювчета, полепнали по каменните колони. Геодезистите още спорят дали стълбовете са възникнали, докато са били на дъното на морето, или после, когато водата се е оттеглила преди милиони години.

Побитите камъни са разпръснати в 15 групи на площ от 50 кв. км. Стълбове има още край Девня, Белослав, Баново, Слънчево. Прави впечатление, че много от тях не са съвсем прави, а имат отсечен сегмент на върха и приличат досущ на фалос.

"Гледал съм ги дълго време и съм се питал възможно ли е наистина природата да създаде толкова правилни и прави каменни колони", разсъждава уредникът на музея. Той е запознат с теорията на Георги Велев, че камъните са поставени от човека. Писателят е идвал да прави подробни измервания на височина, обиколки, дупки, сводове. Те са в основата на книгата му "Посланието на Побитите камъни". Велев вярва, че това е каменна обсерватория, която говори за развита култура преди 7000 години. Даже смята, че камъните са издълбани и поставени по модел на най-старото обработено злато - варненското. Каменните фалоси показват, че древните хора тук са познавали "златното сечение" или "царския лакът", по който са издигнати пирамидите. Колоните и фактът, че слънчевият лъч "опложда" процеп в един-единствен момент в годината, разкриват култ към Слънцето и плодородието.

Интересен артефакт от древноримската епоха откри с помощта на метален детектор Келин Хилер в графство Норфолк във Великобритания. Находката представлява златен накит във вид на... фалос. Украшението е кухо и е изработено от тънък златен лист, запоен по дължина.

И по-рано подобни предмети с формата на мъжки полов член са намирани в Англия, но всички те са били направени от бронз, а не от злато. Специалистите са на мнение, че вероятно украшенията са били носени от древноримските войски в качеството си на амулети - за да ги предпазват от зли сили.

Фалосът е резултат от дълъг процес а еволюция. Той е репродуктивен орган за вътрешна фертилизация и се появява като генитална издатина при еволюирането на риби в бозайници (Палеозойната ера). Еволюцията на краката за по-голяма мобилност съвпада с еволюцията на фалоса за по-ефикасно оплождане.

Веднъж саздадена тази анатомична новост и записана в генома на гръбначните, цяла област от фалоидни органи еволюират в продължение на милиони години - дебел или тънък, твърд или мек, с или без окосмяване и т.н. При бозайниците, фалосът се развива като суфистициран хидростатичен орган, способен да получава временна ерекция.

Сексуалната еволюция на човека се характеризира с постоянна промяна в посока независимост. Сексуалното поведение става все по-малко ограничено от време и място и ритъмът на сексуалността вече не се определя от сезоните и секс-хормоните. От всички примати, хомо сапиенс има не само на-голямата мозъчна маса,но също така и най-големия фалос. И двете биологични развития, без съмнение се свързват с необходимостта от богата фалос култура у примитивния мъж, без видим паралел със света на животните. Силната комбинация между биология и култура (биокултурна еволюция) е типична характеристика на човешкия вид.

ПРАИСТОРИЧЕСКИ ПЕРИОД

В праисторическия период, еротичния и социален аспект на мъжа били тясно свързани. Праисторическия мъж бил принуден да оцелява във враждебна обстановка и оцеляването му зависело от храната и фертилността. Изобразяването на атипичните образи на еректирали гениталии, имало за цел да символизира основни ценности като сила, мощ, фертилност и жизненост – задължителните условия за оцеляването на човешкия вид по онова време.

Исландският фалологически музей (да, идва от гръцкото "фалос", а именно пенис) е единственият музей в света, разполагащ с експозиция от органите – вече бивша собственост, на общо 92 вида животни.

Музеят съществува от 1974-та година и оттогава се е сдобил с 272 препарирани, консервирани или хербаризирани пишки, които и досега привличат туристи и туристки от цял свят. Намира се в Рейкявик до 1997-а година, после колекцията е пренесена в тихото рибарско селце Хусавик, на 480 километра от столицата.

Целта на основателя на музея Сигурдур Хятарсон е да събере на едно място фалосите на всички бозайници, населяващи исландските острови и океана около тях. 69 годишният пенсиониран училищен директор и преподавател се захванал да колекционира пениси, когато негови приятели рибари започнали да му подаряват, уж на шега, пениси от уловени от тях китове.

Най-големият фалос в колекцията на Хятарсон е принадлежал на спермацетов кит – 70 килограма, дълъг 170 сантиметра. Най-малкият е на хамстер – почти 2 милиметра.

В буквален и преносен смисъл, най-голяма гордост за музея, са именно пенисите от китове, които радват мъжете и плашат жените с необикновените си форми и поразителните си размери. Освен 55-те китови пениса, в музея има пениси и на 7 вида моржове и тюлени, бяла мечка, и дори 4 легално дарени и сертифицирани пениси от Хомо Сапиенс – т.е. човешки.

Малцина знаят, че съвременната японска анимация (anime) и комикси (manga) имат свой еротичен предшественик, който в продължение на почти 200 години стряска сънищата на доблестните самураи и висши сановници от епохата Едо (1602-1867г.). Това е загадъчната "шунга" – еротичен стил в традиционното японско изкуство, който, при най-големия си разцвет през 18-ти век, се превръща в истински бич за официозния будистко-шинтоиски светоглед. Целомъдрените японски тристишия за луната, която плува в чашата чай, и за вечното страдание в материалния свят, биват временно изместени от жизнерадостни цветни гравюри. В тях развратни куртизанки държат в ръцете си огромни фалоси, корумпирани съдии чукат наложници, а похотливи монаси посягат на красиви девойки в цветни кимона.

"Шунга" – японското порно от епохата Едо

"Шунгата" възниква в големите градски центрове. Тя е "изкуство за масите", за всички онези, които нямат финансова възможност да си купят истински картини от именити художници. Гравюрите с еротични сюжети се радват на огромна популярност сред простолюдието, тъй като показват онази част от ежедневието, която е табу за официалната култура. Интересното е, че "шунга" e един от първите примери за масови печатни репродукции на картини. Технологията им на приготвяне е следната: художникът рисува "матрица" на картината, ученикът му я прекопира и размножава в няколко екземпляра, а друг майстор я изрязва с длето върху дървени плочки, които, напоени с туш , отпечатват изображението в хиляден тираж.

Някои съвременни изкуствоведи определят "шунга" като "японското порно от времето на самураите". Въпреки, че еротичните сюжети се базират на "реални" истории, пропорциите на изобразените полови органи са умишлено уголемени от художниците. По този начин, например, от цветното кимоно на похотливия самурай се подава конски пенис, на който биха завидели и най-надарените съвременни порно-актьори. Култът към огромните вагини и фалоси от времето на епохата Едо може да бъде обяснен както с желанието на масите да правят секс, без морална санкция от страна на религията, така и с типичния за азиатците комплекс за мъжка непълноценност – и в Япония , както навсякъде другаде по света, вагините са еластични, но за сметка на това пенисите са с далеч по-скромни размери.

От еротичен реализъм – към порно-утопия

Хайку – традиционите японски тристишия – улавят красивото в най-обикновените предмети и събития от ежедневието. Те са пример на естетическа изчистеност. Докато "шунга" предлага карнавално забавление с много цветове, влагалища, пениси, хумористични пропорции на телата и опасни чувствени наслади. През 19-ти век порно-гравюрите се превръщат в истинска заплаха за традиционните морални ценности. Това предизвиква неколкократната им забрана от властите, а авторите им са подложени на гонения.

Според някои съвременни изследователи, "шунга" се превръща в неосъзнато бягство от сексуалните фрустрации и ограничения, което помага на незадоволените японци да се справят със сексуалните си проблеми. В крайна сметка, рисуването на еротични сюжети отива отвъд битовата представа за половия акт и постепенно се трансформира в масово споделена фантазия, в една порно-утопия. По този начин в "шунга" картините се появяват "сюрреалистични" елементи: гейша се самозадоволява с огромен океански октопод, сановник прониква във влагалището на жена-дракон, будистки монах чука приказна пеперуда.

"Шунга" и съвремеността

Похватите на японските художници от епохата Едо и днес имат свои еквиваленти в Страната на изгряващото слънце. Широка поплурярност са си извоювали порно-комиксите тип "манга", в които рисуваните герои правят секс на немислими места, участват, в масови изнасилвания и летят в космоса. Това, според някои съвременни психолози, спомага на японските работохолици да се справят с натрапчивите си еротични фантазии и вероятно поради тази причина в Страната на изгряващото слънце през последните години са регистрирани най-малко изнасилвания и сексуални посегателства върху личността. Един вид, японските перверзници се освобождават от опасните си фантазии чрез страховитите еротични сюжети от комиксите.

Заключение

Въпреки, че "шунга" е изкуство за простолюдието, сред авторите на фантастичните порно-гравюри са едни от най-уважаваните японски художници от епохата Едо. Сред тях са Кацушика Хокусай, Хишикава Моронобу, Китагава Утамару. В разцвета си "шунга" печели множество почитатели и сред висшите класи. Малко преди да бъде официално забранен провокативният еротичен жанр, "шунга" репродукциите са разпространявани в специални библиотеки, които ежедевно са посещавани от стотици хора.

Ако някога сте се заглеждали внимателно и продължително в човешкия фалос, независимо дали е ваш или нечий друг, най-вероятно сте почесали главата си над това странно оформено устройство. Нека си го кажем - не е най-интуитивно оформени придатък от всички в процеса на еволюцията. Но според еволюционния психолог Гордън Галъп от Държавния университет в Ню Йорк, Олбани, човешкият пенис е наистина впечатляващ "инструмент" в истинския смисъл на думата, произвеждащ от природата в продължение на стотици хиляди години човешка еволюция. Може да се изненадате като откриете колко високо специализиран инструмент е. Освен това, вие ще бъдете изумени от факта, че външния му вид може да ни каже за природата на нашата сексуалност.

Чуден факт от еволюцията на човешкия пенис е, че нещо, което се различава толкова очевидно по форма и размери от този на нашите най-близките живи роднини, а чак през последните няколко години, изследователите започнали да го учат във всеки детайл. Причината за тази липса на грижи, не е ясна, въпреки че най-вероятно е резултат от вероятността от порицание от различните пуритански настроения. Нужен бе специален психологически подход на учения, за да каже на малката стара дама, която седеше до него по време на полет до Денвър, че той изучава начина, по който хората използват своите пениси, когато тя го пита какво прави, за да изкарват прехраната си. Но аз мисля, че етикетиране като "суров" или "отвратително", в областта на изследванията разкрива повече черти на критик, отколкото на изследовател. И ако мислите, че има само един начин да използвате пениса си, че това е просто един инструмент на вътрешно оплождане, който не изисква повече мисъл, или че размерът няма значение, добре, това само идва да покаже, колко много можете да научите от "Галъп" резултатите от научните изследвания.

Подходът на "Галъп" за изучаване на дизайна на човешкия пенис е идеален пример за "обратен инженеринг", тъй като той се използва в областта на еволюционната психология. Това е logico-дедуктивен техника на разследване за разкриване на адаптивна цел или функция на съществуващите физически черти (или "съществуваха"), психологически процеси, или когнитивни пристрастия. Така да се каже, ако започнете с това, което виждате днес - странната форма на пениса, с луковична главичка ("главата" в общ език), дълга, твърда вал, и коронарното било, че образува вид чадър устна между тези две части и изминете пътя назад, по отношение на това как се стига до там, че да изглежда така, обратния-инженеринг е в състояние да приеме, набор от функционални хипотези, получени от еволюционната теория. В конкретния случай, ние говорим за пениси, но логиката на обратното инженерство може да се прилага за всичко органично, от формата на нашите резци, на нашите палци, арката на нашите вежди и т.н. Отговорът на неотложните въпроси по същество "защо го харесват?" и "Какво е това?" не е винаги, че е биологична адаптация, че тя решава някакъв еволюционен проблем и следователно дадва на нашите предци конкурентно предимство по отношение на техния репродуктивен успех. Понякога важен е само "страничният продукт" на други адаптации. Кръвта не е червена, например, защото червеното работи по-добре от зеленото или жълтото или синьото, а само защото съдържа червен протеин на хемоглобина, който е отличен транспортьор на кислород и въглероден двуокис.

Ако някой се осмели да разгледа пениса обективно-моля не го правете това на публично място или без разрешение на другия човек, и сравни форма на този орган и на същия орган при други видове, ще забележи следните уникални човешки характеристики:

въпреки различията в размера при хората, изправен човешкия пенис е особено голям, в сравнение с този на други примати, с размери средно между пет и шест инча дължина и средно около пет сантиметра в диаметър. Дори най-надареното шимпанзе, вид, който е нашият най-близък жив роднина, не се доближава дори до този размер. Напротив, дори и след корекция за общата маса и размери на тялото, техните пениси са около половината от размера на човешки пенис в дължина и обиколка на окръжност. Страхувам се, че съм по-надежден източник за това от повечето изследователи по темата, тъй като съм прекарал първите пет години от академичния си живот в изучаване на голямата маймуна. Социалното познание, които съм придобил по-маймунски пенис е повече, отколкото ми се иска да спомена. Веднъж прекарах лятото с 450-килограмова Silverback горила, която е увиснала като на ос и бебето и. Седеше срещу сладострастен млад орангутан, който обичаше да напъха пениса си в почти всяка дупка, около себе си, което за съжаление един ден включваше и ухото ми.

В допълнение, само нашия вид има такава отличителна гъба таван - главичката, която е свързана към вала с тънка тъкан на юздичката (нежната раздела на кожата точно под пикочния канал). Шимпанзета, горили и орангутани, имат много по-малко екстравагантен на фалически дизайн, повече или по-малко вал. Оказва се, че един от най-значимите характерни елемента на човешкия пенис не е толкова главичката сама по себе си, а по-скоро коронарната било образувана отдолу. Диаметърът на главичката, където той отговаря на вала е по-широка, отколкото самата шахта. Това води в коронарната било, която работи около обиколката на вала. Това откритие на Галъп, с помощта на логиката на реверсивен инженеринг, може да се окаже важна еволюционна представа за произхода на странната гледка на човешки пенис.

Независимо от факта, че този еволюционен психолог (моя милост) е гей, за целите на научните изследвания трябва да се разглежда еволюцията на човешкия пенис във връзка с човешката вагина. Магнитни образни изследвания на хетеросексуални двойки, които правят секс разкриват, че по време на полов акт, типичният пенис изцяло се разширява и заема вагиналния тракт, както и че с пълно проникване може да достигне дори шийката на матката на жената. Това, съчетано с факта, че човешката еякулата е експулсирана с голяма сила и на значително разстояние (до два метра, ако не се сдържа), показва, че мъжете са предназначени да освободят сперматозоид в най-горната част на влагалището. Така, в материал, публикуван в еволюционната психология по вестниците през 2004 г., "Галъп" и съавторът, Ребека Бърч, споделиха предположения, че "по-дългия пенис не само би бил предимство за напускане на спермата в по-достъпната част на влагалището, но от пълненето и разширяването на вагината, тя също ще помага и ща поощрявам изместването на спермата, оставена от други мъже, като средство за увеличаване на вероятността за бащинство. "

Тази теория за изместване на сперма "е най-интригуващата част от историята на" Галъп ". Ние може и да предпочитаме да разглеждаме нашия вид като блажено моногамна, но истината е, че исторически погледнато, поне в някаква степен имаме роля в това, че толкова дълго сме били на два крака, тъй като сперматозоиди могат да оцелеят в цервикалната слуз на жената до няколко дни, това означава, че ако тя има повече от един мъж сексуален партньор през този период от време, в рамките на 48 часа, след това сперматозоидите на тези двама мъже се състезават за репродуктивен достъп до яйцеклетка и. Според "Галъп" и Бърч, "примери включват, групов секс, групово изнасилване, разврат, проституция." Авторите цитират също добре документираните случаи на човешката heteroparity, където "братски близнаци "са в действителност sired от двама различни бащи, които са имали сексуален контакт с майката, в непосредствена последователност един след друг, като доказателство на такива сексуални наклонности.

Пенисите са изваяни по такъв начин, че органът ще измести ефективно спермата на състезатели от влагалището на партньорката си, добре синхронизиран ефект, ще улеснени от "upsuck" бутане по време на полов акт. Конкретно, коронарната било предлага специална услуга за отстраняване, чрез заличаване на чужда сперма. Според този анализ, ефектът на бутане ще бъде да изгони сперма на други мъже от шийката на матката и гърба около главичката чрез "загребване" на спермата, депозирана от друг сексуален съперник.

"Галъп" и Бърч ни оставят много интригуващ хипотетичен въпрос. "Възможно ли е (чрез изкуствено осеменяване), за една жена да забременее от мъж, с който тя никога не е правил секс? Смятаме, че отговорът е "Да." Това е сложен план, но Галъп твърдят, че теорията за изместване на сперма прогнозира, че това е възможно по следния начин

Ако "Джош" е имал сексуален контакт с "Кейт", която наскоро е имала контакт с "Майк," в процеса на изтласкване на пениса на Джош назад и напред във вагината на Кейт, някои от сперматозоидите на Майк ще бъдат принудени да се съберат под юздичката на Джош, зад неговият коронарен хълм, непосредствени до шийката на матката. След еякулация, когато Джош се оттегли, някои представители на спермата на Майк ще бъдат все още на на ствола на пениса му, зад коронарното било. Когато неговата ерекция отзвучи, главичката ще се оттегли под препуциума, което ще повиши възможността, някои от сперматозоидите на Майк да бъдат затиснати под препуциума и зад коронарното било в процеса. Ако Джош след това реши да прави секс с "Ейми" няколко часа по-късно, е възможно, някои от изселените сперматозоиди от Майк да продължат да бъдат под препуциума и по този начин могат да бъдат несъзнателно предадени на Ейми, която, от своя страна би могла да бъде импрегнирана със сперматозоидите на Майк.

Това не е точно непорочното зачатие. Но само си представете изражението на лицето на Майк.